Ипотпал на море в Созопол
Созопол беше един от градовете, в който Ипотпал бе прекарал незабравима почивка на морето. Ваканцията в Созопол беше преди няколко години, но Ипотпал си я спомняше много ясно. Още виждаше вълните на морето, разлюляно сякаш от древен морски бог, щом затвореше очи можеше да види красивите залези със разноцветните отенъци на слънчевите лъчи, отрзени в в морето. Созопол имаше своя собствена, неповторима атмосфера и излъчване, там Ипотпал се чувстваше както никъде другаде. И самото море сякаш беше различно – вденъж спокойно, друг път раздирано от вълнения, но всеки път примамващо и шепнещо неразбираеми слова, които звучаха като покана към непознатия на брега да се отдаде на порива и да се гмурне, да изучи всеки сантиметър, да се покатери на всяка вълна, да забрави всичко останало и да стане част от водата, да се слее с нея. Единствено в Созопол Ипотпал почувства морето толкова близко, сякаш бяха стари приятели и всяко влизане във водата беше спомен за изживени взаимно щастливи мигове. И само в Созопол водата сякаш правеше връзката човек – море толкова силна. Това усещаше Ипотпал и нямаше начин да забрави тези чувства. Имаше една поговорка, която гласеше: който веднъж отиде в Созопол, цял живот остава там. Ипотпал вече се беше убедил, че в тези думи има много истина. Беше сигурен, че му предстоят още много срещи с със Созопол и морето там.